Борис Георгиев е роден във Варна през 1888 г. и умира в Рим през 1962 г. Животът му е непрестанно и страстно пътуване в много страни на света, през което той рисува всеотдайно, запознава се с големи личности и духовни учения, изгражда своята мистична идеалистическа философия и търси житейските и художествените образи на бленуваните от него вселенска хармония, духовна извисеност, нравствена чистота, природна красота и всеобща братска любов.
Художественото си образование получава първо в Санкт Петербург (1905 – 1909 г.), а после в Мюнхенската академия, където се усъвършенства в стилистиката на германския Югендщил. В Санкт Петербург негов учител е Николай Рьорих, когото по-късно ще последва в духовния път, естетическите идеи и преклонението пред мъдростта на Изтока.
След приключването на образованието си художникът започва забележителното си пътешествие – в Италия, Франция, Швейцария, Белгия, Холандия, Норвегия, Финландия, Гърция, Испания, Мароко. От 1914 г. до 1917 г. той живее заедно с любимата си сестра Катя в италианските Алпи. Влюбва се в Италия и в ренесансовото изкуство. През 1922 г. пристига в България и открива в София първата си изложба. До 1943 г. се връща неколкократно, прави изложби, общува с български творци и създава техни портрети (Теодор Траянов, Петър Дънов, Владимир Димитров – Майстора). През 1929 г. се сближава с Алберт Айнщайн, който високо цени неговото изкуство и му съдейства да открие изложба в Берлин.
От 1931 г. до 1936 г. Борис Георгиев пребивава в Индия, опознава нейната култура, пътува по маршрутите на Рьорих, сприятелява се с видни личности като Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, Джавахарлал Неру и рисува техните портрети. Между 1951 г. и 1955 г. живее и работи в Бразилия и Аржентина. Навсякъде художникът представя свои изложби, получава ласкави отзиви и създава огромна галерия от портрети, от които главно се издържа. Почти винаги се подписва върху творбите си: Борис Георгиев от Варна.
Естетическите и пластичните опори в творчеството му могат да се открият в италианското ренесансово изкуство (Ботичели, Фра Беато Анжелико, Леонардо), в стилистиката на старото източно изкуство от Китай, Япония и Индия, както и на европейския символизъм и сецесион от втората половина на ХIХ век. На тази основа художникът създава своя изящен линеарен стил, с който изключително прецизно изгражда поетични, нежни и красиви композиции. В светли, безплътни и омекотени цветове той рисува самотни човешки фигури или животни, притихнали в необятния природен пейзаж. Творбите са като кристално ясни видения, изпълнени с космическа тишина и безвремие, самота и тъга. Тези състояния на съзерцание и мечтателност придават символистичния характер на изкуството на Борис Георгиев и изразяват романтичната му представа за човешка и природна хармоничност, за пантеистичното разтваряне на земното в божественото, за една висша духовност и етика
Художественото си образование получава първо в Санкт Петербург (1905 – 1909 г.), а после в Мюнхенската академия, където се усъвършенства в стилистиката на германския Югендщил. В Санкт Петербург негов учител е Николай Рьорих, когото по-късно ще последва в духовния път, естетическите идеи и преклонението пред мъдростта на Изтока.
След приключването на образованието си художникът започва забележителното си пътешествие – в Италия, Франция, Швейцария, Белгия, Холандия, Норвегия, Финландия, Гърция, Испания, Мароко. От 1914 г. до 1917 г. той живее заедно с любимата си сестра Катя в италианските Алпи. Влюбва се в Италия и в ренесансовото изкуство. През 1922 г. пристига в България и открива в София първата си изложба. До 1943 г. се връща неколкократно, прави изложби, общува с български творци и създава техни портрети (Теодор Траянов, Петър Дънов, Владимир Димитров – Майстора). През 1929 г. се сближава с Алберт Айнщайн, който високо цени неговото изкуство и му съдейства да открие изложба в Берлин.
От 1931 г. до 1936 г. Борис Георгиев пребивава в Индия, опознава нейната култура, пътува по маршрутите на Рьорих, сприятелява се с видни личности като Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, Джавахарлал Неру и рисува техните портрети. Между 1951 г. и 1955 г. живее и работи в Бразилия и Аржентина. Навсякъде художникът представя свои изложби, получава ласкави отзиви и създава огромна галерия от портрети, от които главно се издържа. Почти винаги се подписва върху творбите си: Борис Георгиев от Варна.
Естетическите и пластичните опори в творчеството му могат да се открият в италианското ренесансово изкуство (Ботичели, Фра Беато Анжелико, Леонардо), в стилистиката на старото източно изкуство от Китай, Япония и Индия, както и на европейския символизъм и сецесион от втората половина на ХIХ век. На тази основа художникът създава своя изящен линеарен стил, с който изключително прецизно изгражда поетични, нежни и красиви композиции. В светли, безплътни и омекотени цветове той рисува самотни човешки фигури или животни, притихнали в необятния природен пейзаж. Творбите са като кристално ясни видения, изпълнени с космическа тишина и безвремие, самота и тъга. Тези състояния на съзерцание и мечтателност придават символистичния характер на изкуството на Борис Георгиев и изразяват романтичната му представа за човешка и природна хармоничност, за пантеистичното разтваряне на земното в божественото, за една висша духовност и етика.
Румен Серафимов – изкуствовед